16.XI.2010

16-ти ноември – ден на толерантността

ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ

  Учениците от СОУ “Иван Вазов” – гр. Вършец тържествено отбелязаха Международния ден на толерантността. Гости на празника бяха децата от групите по СИП – Фолклор на етносите – ромски фолклор на 2-ро СОУ – гр. Монтана, СОУ – гр. Брусарци и г-жа Екатерина Давидова – старши експерт Начално образование към РИО – гр. Монтана.. Трите училища работят заедно по Програмата за намаляване на отпадането на ромските ученици от училище. Съвместният празник е част от дейностите по проекта към ЦМЕДТ “Амалипе”.
  Домакини и гости посетиха музея и художествената галерия в града, където се запознаха с неговата история, забележителности и културни постижения. На тържествения концерт децата имаха възможност да научат повече за толерантността – едно толкова използвано днес понятие, което все още се нуждае от разбиране и обяснение; да опознаят света на различните от тях; да изкажат собствените си възгледи, убеждения и разбирания, чрез обявените конкурси за есе, стихотворение и презентации.
  Много веселие, смях, танци, песни и усмивки присъстваха в празничния ден. Чрез своите творби децата ни показаха, че осъзнават нуждата от повече толерантност в нашия свят, за да приобщим другите към себе си и да ги накараме да се чувстват значими, да ги приемем, изслушваме и зачитаме, въпреки и чрез различията им. Запознайте се с част от тях:

Толерантност

  Аз мисля, че нашето поколение живее в най-толерантното време. Когато погледнем назад, виждаме, че човечеството е извървяло доста път, за да стигне до тук. Спорове, войни, разделяне на хората по цвят, раса, народност.
  На Земята няма две еднакви същества. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. Но нашият свят не е такъв. Може би някъде далече има един еднообразен свят, може би там всички са еднакви, но ние не сме.
  Аз съм от различните, от другите тук. Когато бях в четвърти клас в кварталното училище имаше много деца, с който се разбирах добре. Имах приятели, с които и в най-трудните моменти сме си помагали. Сега дойдох на ново място – всичко стана по-различно, ново за мен. Голяма сграда, просторни стаи, нови съученици. Те все още не ме познават, а и аз зная малко за тях. Трудно е, объркващо, но интересно. Разказвам им за моето обучение, виждам колко неща трябва да наваксам. Помагат ми – подават ми химикалка, когато съм забравила своята, насочват ме към следващия кабинет, включват сложната програма на компютъра, ръкопляскат на музикалното ми изпълнение. И макар, че съм различна за тях, ме приемат по свой начин. Зная, че заедно ще извървим трудния път на взаимното опознаване и ще успеем да бъдем един до друг и в хубави, и в трудни моменти. Аз съм сред тях, аз съм една от тях и искам да стане така. За да бъде нашето време наистина най-толерантното.

Мария Орлинова
5а клас СОУ “Иван Вазов”




Това са нашите правила:
Опознай различните от теб!
Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.
Един за всички, всички за един!
Рамките ограничават човешкия дух.
Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.
Не издигай стени!
Търпение, доброжелателност, разбиране.
Не бъди безразличен!
Обичай!
Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!
Това е да бъдеш ЧОВЕК!

Гергана Богданова
7а клас, СОУ “Иван Вазов”

(коментирай тази новина)